добре дошли в моят уеб сайт

детски песни



В ПЪРВИ КЛАС
(Димитър Светлин)

Запя свойта песен
звънчето за нас:
Здравей, златна есен!
Здравей, първи клас!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.


ВАЖНО СЕ НАДУВАШ ШАРО И ПИСАНКА

в блока ги рисува мъничката Данка.
Шаро със калпаче, с дълги панталони,
а Писнка крачи с чанта и шушони.
Само в бързината Данчето забрави:
със едно ушенце мацата остави.


ВАЛИ, ВАЛИ ДЪЖД

Вали, вали дъжд,
да се роди ръж,
да ям, да ям, -
да стана голям.
Иди си,
дойди си,
да ядеш каша,
да станеш наша,
да порастеш голяма
колкото мама!


ВАНКО ЗАБРАВАНКО

Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга? -
Ванко мига, мига
- Имам, но у нас
я забравих аз! -
Всички му се смеят,
закачливо пеят:
Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма ли бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави! -
Их, че неприятно,
връща се обратно!
А на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Бре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?... -
Шапката си дивна
Ванко смешно кривна,
но навън сега
правят си шега.
Викат му децата:
Няма ти главата!
Де си я оставил,
де си я забравил? -
Ванко пръст веднага
на челото слага:
- Тук ми е главата,
върху рамената!
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!


ВАРИЛА БАБА КАШИЦА

Варила баба кашица.
Бъркала – варила. Бъркала – варила. Накрая я сварила.
На палчето дала, че донесло дървата.
На показалчето дала – че донесло водата.
На средното дала – че донесло брашното.
И на безименото дала, че запалило огъня.
За най-малкото-кутрето обаче, нищо не останало.
Разплакало се пръстчето.
Плакало - вървяло. Плакало - вървяло. И се мушнало ето тука под гушката и си намерило!

Кашичката се вари в ръчичката на детето и се бърка с пръст, после се хваща всяко пръстче, на което баба дала кашичка, а за кутрето като не останало тръгнало - с два пръста се имитира ходене и си намерило под гушката и се гъделичка вратлето на детето!:)


ВАФЛИ СЕ ЯДАТ С НОСЛЕ

Вафли се ядат с носле,
супа – с бузки и ръце.
Лигавниците са грешка,
яденето пък е смешка.


ВЕЛИКДЕН (1)

Червен, червен Великден,
пъстри яйца в кошница.
Събирайте се, деца,
да ви даря по яйце!
Които от вас превари
най-пъстрото ще вземе.


ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ

Идва този весел празник,
шарени яйца донесъл -
жълти, сини и червени...
Всичките ли са за мене?
Ще си избера яйце
със желязно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!


ВЕСЕЛИНКА
Изгубила Веселинка коланче, коланче.
Изгубила Веселинка коланче, коланче.
Тук коланче, там коланче, няма го - няма го,
Тук коланче, там коланче, нямаго - няма го

Седнала е Веселинка да плаче, да плаче.
Седнала е Веселинка да плаче, да плаче.
Оле Боже, как ще кажа на мама, на мама.
Оле Боже, как ще кажа на мама, на мама.

Пък бръкнала Веселинка в джобче, в джобче.
Пък бръкнала Веселинка в джобче, в джобче.
И намери Веселинка коланче, коланче.
И намери Веселинка коланче, коланче.


ВИЖТЕ КАК ГРЕЯТ ЕЛХИТЕ СЕГА
(Текст: Димитър Спасов)

Вижте как греят елхите сега,
радват се, радват се всички.
От планината лети през снега
сребърна малка шейничка.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
сребърна малка шейничка.
Ех, как се радваме, идвай при нас,
мил и добър Дядо Мраз!
Носиш подаръци в пълния кош
в светлата празнична нощ.
Тра-ла-ла, тра-ла-ла,
в светлата празнична нощ.


ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ

Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небето нежно от коприна - /
Това е моята родина. / 2

Обичам те земя голяма
тъй както си обичам мама.
Тук мила ми е всяка птица /
и всяка мъничка тревица. / 2

Обичам българските думи
що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни /
и наще приказки чудесни. / 2

Когато гледам планините
и слушам как шумят реките.
Шума на Рила и Пирина, /
аз чувам моята родина. / 2


ВСИЧКО ЗНАМ ЗА ТЕБЕ, БЕБЕ!
(Мая Дългъчева)

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?


ВСИЧКО ТЕЧЕ

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата да са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.


ВЧЕРА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
(хумористична)

Вчера в детската градина
ток удари двама-трима
Две дечица веселушки
светят като крушки.

От балкона нашта Петя
полетя като комета
щом не вярваш –
погледни я стана на пихтия.

Вчера рано от зарана
аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона
ковнах с два пирона.

Гошето пък за беда
с виличка се заигра
и за смайване на всички –
ей го без очички.

Дядо Мраз дари резачка
на Иванчо за играчка
ха сега деца кажете –
де са му ръцете?

В детски лагер край реката
слънце грее над гората
вчера се удави Данчо
днеска - Крум и Панчо.

А учителката млада
им подготви изненада
в супата им топла,
вкусна габърчета пусна.

Малко бебе в количка
майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото
пукна то горкото.

С ятаган добре наточен
аз съм бърз и много точен.
Вчера вуйчо ми намина
и не си замина.

Ой, детенце, мило, сладко
я послушай твоя татко:
няма радост по-голяма
да заколим мама.

Вчера в детската градина
чума тръшнала стотина
детски рязани главички
се търкалят без очички.

Със червените ботушки
дядо Мраз раздава пушки
а Снежанка под елхата
бръсне си краката.

Бай Иван с косата
пак коси коси тревата
покрай него две момчета
станаха джуджета.

Със кюфтетата във стола
аз изтрових много хора
вчера ректора намина
и не си замина.

Малка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижаря с теслата
кълца им месата.

Баба Яга със метлата
обикаля им телата.
А хижарят с пикел нов
точи зъби за любов.

Кръчмички в снега се гушат,
а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира
пие ми се бира.

Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета
черна катафалка мина
дядо Мраз почина.


ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
( изп. Мими Иванова и Развигор Попов)

Знам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
Тя бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

Мамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
Вълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Но козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебствията сладки, вълчия му глас.
Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."
И заблея с кози трели: "Рожбо, отвори."

Мама, туй е мама, но тя няма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

Ауу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вляза аз.

Хитрият вълчан се върна цял покрит с брашно,
с лапа бяла той обгърна крехкото стъкло...
Всеки знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и своя нрав,
вълчо кожата мени си, не и своя нрав.


ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...


ВЯТЪРКО ЛИСТИ В ГОРАТА ПИЛЕЙ

Вятърко листи в гората пилей,
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.


ВЯТЪРЪТ СНЕЖИНКИ ГОНИ

Вятърът снежинки гони.
Преспи трупат, кърши клони.
С коша си голям при нас
пак пристига дядо Мраз.

С бял калпак, с бял мустак, веселяк и добряк. /2
Уеб сайт в alle.bg